Плоча, която завършва капителя и поема товара от архитрава.
абак (гр.)
агора (гр.)
Централен площад в античните древногръцки градове, пазарен площад, най-често с неправилни геометрични очертания.
аквeдукт (лат.)
Инженерно съоръжение, което пренася вода.
акропол (гр.)
Най-високото укрепено място в древногръцките градове.
ала
В архитектурата: пространство от двете страни на атриума в римската жилищна сграда.
алтар (лат.)
Жертвеник, висок постамент за извършване на ритуали.
амбулацио (лат.)
Покрита колонада или аркада, която е служела за разходки и разговори. Най-често е разположена по страните на ареята на форума.
амфитеатър (гр.)
Сграда, предназначена за различни зрелищни изпълнения. Най-често тя е с кръгло или елипсовидно очертание в план, с разположени стъпаловидно зрителни места и без покрив.
аналема (гр.)
В архитектурата: напречна стена, поддържаща последния сектор на стъпаловидно разположените зрителни места при стадиони и театри.
андрон (гр.)
Главно помещение в гръцката жилищна сграда, предназначено за мъжете.
антаблеман (фр.)
Архитектурната надстройка над колоните. Състои се от архитрав, фриз, корниз.
антефикс (лат.)
Декоративен елемент, използван за покриване на челната част на имбрексите в покривното покритие.
анти (лат.)
Челата на страничните, издадени напред надлъжни зидове на правоъгълна в план сграда.
анули (лат.)
Няколко "канала" (вдлъбнати пръстеновидни профили), които се намират между капителя и тялото на дорийската колона
аподитерий (гр.)
Помещение-съблекалня в римските терми.
апсида (гр.)
Полуцилиндрично или полигонално в план пространство, част от сграда, което излиза пред фасадната й равнина. Най-често се среща при църковните християнски сгради.
ара (лат.)
По-малък олтар за жертвоприношения.
ареа (гр.)
Свободното, открито пространство в римския форум. Най-често с настилка от камък.
арена (лат.)
Мястото за игри в амфитеатрите, най-често покрито с пясък.
арка (лат.)
Дъговидна конструкция за премостване на разстояние между две колони или два стълба. Изобретение на римляните, арката е характерен конструктивен елемент в римската архитектура. Класическата римска арка е полукръгла.
аркада (лат.)
Поредица от арки, поддържани от колони или стълбове.
аркатура (лат.)
Залепена за стена аркада без реални отвори („сляпа”) с декоративна функция.
архиволта (лат.)
Декоративно архитектурно оформяне на челната страна на арката посредством полукръгли очертания, концентрични на отвора на арката.
архитрав (гр.)
Главната греда, която носи надстройката над колоните. Първоначално е била дървена, но по-късно в античната гръцка архитектура се изработва от мрамор.
атриум, атрий (лат.)
1. Централно разположено пространство в класическата римска жилищна сграда, от което се осъществява достъпа до другите помещения в дома. В центъра на атриума най-често е бил разположен плитък басейн (имплувий), над който е имало отвор (комплувий) в покривната конструкция.
2. Откритото пространство пред входа на християнските базилики, което служи за събиране на непокръстените.
афезис (гр.)
Стартовата линия в хиподруми, стадиони и други места за надбягване.
