Зидария, при която квадрите са в редове с еднаква височина.

По-силно или по-слабо извити керемиди за покриване на билото на покрива и на огънатите нагоре краища на плоските покривни керемиди (тегули). Първоначално се правят от керамика, а по-късно - от мрамор. На гръцки: калиптер.

Басейн в средата на римския атриум за събиране на дъждовна вода.

Трапецовидна призма, най-често със заоблени ъгли в долната си част, разположена над капителите в ранновизантийската архитектура (V - VІв.). Служи за пренасяне на тежестта от арките върху колоните.

1. Квартал в древногръцките и римските градове между от четири улици.

2. Многоетажна жилищна сграда в архитектурата на Римската империя.

Междуколоние; разстоянието между най-близките повърхности на две съседни колони в колонадата (аркадата). Величината на интерколумния е постоянна за дадена колонада.