Покрита сграда за музикални и поетични камерни представления в Гърция и Рим, с наличие на стъпаловидно разположени зрителни места, разположени концентрично спрямо сцената.
одеон (гр.)
ойкос (гр.)
Трапезария, отворена с широката си част към перистила на жилищната сграда.
опус (лат.)
Дело, завършено произведение. Използва се за определяне на типа конструкция или за начина на подреждане на елементите в конструкцията - например различните начини на зидане, декоративна обработка на стени и подове, характерни за римската строителна техника.
опус вермикулатум (лат.)
Тип мозайка, където тесерите са подредени в извиващи се линии, често оформящи контура на формите и фигурите.
опус теселатум (лат.)
Настилка или облицовка от правилно оформени парчета от различен материал и с различен цвят, оформящи геометрични шарки. Обикновено се използва за фон при мозайките.
ордер, ред
Взаимната обвързаност, конструктивна и естетическа, на елементите на архитектурната гредо-подпорна или арко-сводова система.
ортостат (гр.)
Обработени каменни блокове, поставени вертикално като облицовка в най-ниския пояс на каменната зидария.
орхестра (гр.)
Централно място в гръцкия класически театър, между театрона и проскения. Първоначалната й форма при древногръцките театри е пълен кръг, а при римските - полукръг. За провинциите на римската империя са характерни т. нар. подковообразни орхестри.
остиум (лат.)
Входът в римското жилище.