Улица, характерна за римската комуникационна система, с направление изток-запад.
декуманус (лат.)
диазома (гр.)
Обиколната пътека, концентрична на орхестрата, която разделя зоната за зрителите (театрона, кавеята) на гръцкия или римски театър на отделни части.
диаконикон (гр.) / дяконик (нар. бълг.)
Помещението, разположено южно от презвитерия при триделния олтар в християнските източноправославни базилики. Служи за съхранение на одеждите на свещенослужителя
диптер (гр.)
Древногръцки храм с двойна колонада.
домус (лат.)
Богато самостоятелно жилище на римляните.
Дорийски ордер (гр.)
Най-ранната от трите древногръцки ордерни системи (дорийска, йонийска, коринтска). Дорийският ордер се отличава с простотата си. Дорийската колона е без база, като тялото й е обработено с канелюри (улеи). Съотношението на височината към долния диаметър на колоната е: 1:4,5 за архаичния период (VIIв. пр. н. е.); 1:5,5 - за класическия период (V-IVв. пр. н. е.); 1:7 - за периода на елинизма (III-Iв. пр. н. е.). Капителят се състои от няколко тънки пръстена и канали; ехин - издаден като издута възглавница и абак – дебела квадратна плоча.
дромос (гр.)
1. Дълъг път, дълъг ход (покрит или открит), който води към помещение или сграда.
2. Тесен дълъг коридор пред погребалната камера в тракийските, римските и други могилни гробници.