За да бъде осъзната културната стойност на Античния стадион, е необходимо да се познава историята на Филипопол. Пловдив е един от най-старите градове не само в България, но и в Европа. Уникалното при него е, че от момента на възникване на първите поселения, през VІ хилядолетие пр. Хр., до ден днешен територията му е обитавана без прекъсване. Претърпял множество метаморфози, разраствания и свивания, Пловдив продължава да съществува и да бъде вечният град на България. Уникалната атмосфера и настроение, които обгръщат посетителя още при първия му досег с града, до голяма степен се дължат на вековния му живот и на следите от различни култури и епохи върху неговата територия.
Евмолпия е най-вероятно тракийското наименование на днешния Пловдив. Укрепеният тракийски град възниква на територията на Небет тепе още през желязната епоха. По-късно, когато той е обитаван от бесите, се утвърждава като център на културните и политически процеси в Тракия. През ІV в. пр. Хр. Филип II го включва в Македонската империя и му дава едно от неговите най-популярни имена – Филипопол. Наред с това, обаче, градът получава и възможността да се изяви и наложи като пряк участник във формирането на елинската култура. През 46 г. Рим обявява Тракия за римска провинция, с което значението на Филипопол, наречен от римляните Тримонциум, се засилва още повече. Най-значимите следи са именно от този културен пласт.
Първоначално градът възниква и се развива основно на трихълмието – елинския Акропол на Филипопол. Там са открити основи на сгради, определени от археолозите като царски дворец и култов център. Градът под Акропола възниква още преди идването на римляните. Той е разположен на юг, югоизток и югозапад от Трихълмието. Може да се говори за планирано градоустройство с прилагане на Хиподамовата система (ортогонална улична мрежа), която римляните наследяват и доразвиват.
В геометричния център на града е разположен площадът – агора при гърците, форум при римляните. Той е фиксиран от двете главни улици, наречени кардо максимус (с посока север-юг) и декуманус максимус (с посока изток-запад). Забележително е, че до ден днешен главният площад на Пловдив, както и неговата главна пешеходна зона, съвпадат с мястото на Форума и трасето на кардо максимус. Успоредните на тези улици карди и декумани, образуват затворени правоъгълни квартали, наречени инсули, чиито размери (65-72 м в посока изток-запад и 25-42 м в посока север-юг) са определени от цялостния градоустройствен план, както и от особеностите на терена.
Инсулите се развиват на юг, югоизток и югозапад от Форума, а на север от него е зоната, в която през ІІ в. се изгражда централното градско ядро на Тримонциум. Тук са разположени монументални обществени сгради и съоръжения като Съкровищницата, Одеона, Термите и Стадиона.