Грънчарските пещи и ателиета най-често са били разположени в покрайнините на градовете или извън тях. Поради голямото замърсяване на въздуха, още според римските закони, не се е допускало те да се намират в централните части на града. Това се доказва и от руините на занаятчийския керамичен комплекс, открити в западния край на днешната градска градина на Пловдив.

Необходимостта от голямо количество съдове, които се употребяват във всички домакинства - богати и бедни - предопределя необходимостта от работилници за тяхното производство. Още през късната античност Филипопол става основен център на производството на грънчарски и керамични изделия за цялата провинция Тракия. Той се запазва като център и в по-късните периоди от развитието си.