Малката базилика е била разположена в източните покрайнини на античния град, непосредствено до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II – IV в.
По план тя е трикорабна. Има една апсида и притвор. От юг е изграден малък параклис, а до северния кораб е долепен баптистерий. Общата дължина на базиликата, заедно с апсидата, е 20 м., а ширината и е 13 м.
Изградена е във втората половина на V в. с богата архитектурна украса – мраморна колонада между корабите, мраморна олтарна преграда, амвон и синтрон. Подовете имат богата многоцветна мозайка с геометрични мотиви. В мозайката е оформено пано с ктиторски надпис. Открити са останки от олтарна маса.
След опожаряването на сградата тя е реконструирана и обновена. Запазват се външните размери, като подовото ниво е повдигнато с около 0,70 м. Новият под е тухлен. Променено е оформлението на притвора, олтарната преграда и амвона. Тогава към северния кораб е пристроен баптистерий.
Баптистерият има квадратен план, кръстовдна писцина (басейн) и отново многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи. С това оформление базиликата функционира до края на VI в.
При разкопките са намерени два ктиторски надписа. Единият е върху облицовъчна мраморна плоча от олтара на базиликата. Вторият е оформен в мозайката от червени камъчета на бял фон в центъра срещу олтарната апсида. Споменава се «патриций» и «победител», чието име било заличено. Вероятно става въпрос за Базилиск, който е византийски император през 475-476 година, а разрушаването на част от мозайката е направено съзнателно с цел заличаване на името му след неговото детрониране.