Античният град се е снабдявал с чиста питейна вода от Родопите. Двата основни каптажа са открити в близост до днешните села Куклен и Марково. До момента по археологически път е определено наличието на два акведукта и един глинен водопровод. Локализирани са и техните предполагаеми трасета.

Единият от акведуктите е с дължина около 6 км. Неговите основи са с различни размери и са фундирани върху набити в земята дървени колони - пилоти.

По-запазен и внушителен е западният акведукт. Това съоръжение, реставрирано и представено пред обществеността, посреща всички посетители на Пловдив, които идват в града на тепетата от запад.

Интересен е начинът, по който е построено това грандиозно съоръжение. За основа на неговите стълбове (пилони) е изграден непрекъснат зид с ширина 4,40м. Във височина е използван характерният за римляните начин на зидане - редове каменни квадри са последвани от  редове тухли. Тази техника на градеж се нарича opus mixtum, или смесена зидария. Най-вероятно руините на основите, експонирани в новия Презентационен център, са част от този акведукт.

Не са много градовете в Европа, в които са открити акведукти. Това са били скъпи  и трудни за строителство съоръжения, които само богати и значими градове са можели да си позволят. Части от акведукти днес могат да се видят в Рим. А руините на най-дългият и добре запазен римски водопровод могат да се видят във Франция, в близост до град Ним - това е т.нар. Мост над река Гард (Пон-дю-Гар).

Наличието на тези скъпи инженерни съоръжения, снабдявали Филипопол с вода, е още едно потвърждение за значимостта на града в Античността.