Улична система

Днешният Пловдив е един от българските градове с най-добре проучена улична мрежа. Благодарение на тези изследвания са локализирани параметрите на античния град: на запад - до бул. ”Руски”, на изток - до булевард „Източен”, на север - до площад „Джумаята”, а на юг - зад хотел „Тримонциум”.

Уличната система на града следва основния принцип на античното градоустройство – ортогоналната Хиподамова система - с улици, следващи основните географски посоки.

Във Филипопол кардо максимус (основната улична артерия с посока север-юг) е с отклонение от северната посока с 16˚ на запад. Това изместване е продиктувано от природните дадености на тепетата, върху които е създаден града. Все пак геометричен център на античния Филипопол е градският площад - Форума или Агората, както се наричат тези централни градски пространства по време на Римската империя. На това място се пресичат  двете главни улици на града: кардо максимус и декуманус максимус. При пресичането си, успоредните на тях улици образуват квартали, които се наричат инсули. В ареала около Форума (Агората), инсулите се заемат от сгради с обществена функция. Това са разположените северно от площада Одеон, Библиотека, Сградата на съкровищата.

Първоначално, през I век, настилката на улиците е от речен камък и чакъл, като липсва канализационна система. По-късно обаче, в началото на II в., във Филипопол се провежда преустройство на централното градско ядро, което се отразява и на уличната мрежа. Направлението е запазено, но настилката е подменена. Повечето улици на античния град са застлани с блокове от сиенит, които са с различни размери и геометрични очертания. От двете си страни улиците са били ограничени от бордюри. В този период се развива и канализационна система  на града. В оста на повечето улици е проведен зидан канал с наклон за отпадните води.