Резиденция

През III век нахлулите в провинция Тракия готи се отправят към Филипол. По това време градът е резиденция на Юлий Приск, римски управител на областите Тракия и Мизия. След като Филипопол е обсаден от готите, на помощ на града се отправя тогавашният римски император Траян Деций. Той, заедно с легионите си, брани териториите на Империята от набезите на готските племена. Но не успява да помогне на Филипопол, войската му е разбита в близост до Августа Траяна (днешната Стара Загора), а самият император по-късно е убит в битка с варварите в близост до Абритус (днешен Разград). Филипопол е разграбен и опожарен, а голяма част от знатните му жители са отведени в плен.

Въпреки тази трагедия, след средата на III век Филипопол започва да се възражда. През IV век градът се разраства и отново излиза извън крепостните си стени. От този период са открити руини на множество интересни сгради. Една от тях е т.нар. Резиденция.

До централния площад на Филипопол са открити руините на сграда, най-вероятно изградена през IV век. Мястото на сградата в близост до централното градско ядро говори недвусмислено, че е била стопанисвана от гражданин с важно положение в управлението на града. Вероятно резиденцията е била предимно с жилищни функции. Нейният план обаче дава основание да се предполага, че освен функцията й на богато жилище, в нея са се провеждали и различни обществени срещи и събития.

Резиденцията се състои от няколко сгради с ясно функционално предназначение: представителна, жилищна и стопанска.

Сградата с представителни функции се състои от три основни помещения, разположени по оста на движение. Първото, централно помещение е с богато декориран под, с настилка от мозайки с общата площ около 70 кв.м. Фигурите, изобразени по тях, са геометрични - шестоъгълници, осмоъгълници, кръгове; и фигурални – изображения на птици, плодове и съдове. За представителността на сградата се съди не само от мозаечните подове, но и от грижливо обработените повърхности на стените в интериора. Те са били измазани с фина мазилка в различни цветове – правоъгълни пана, върху които най-вероятно е имало и пластична гипсова декорация.

След приемната зала са разположени две квадратни помещения, обхващащи цялата ширина на сградата. Непосредствено след тях, отново с ширината на сградата, следва помещение, завършващо на запад с екседра. В нея са открити тръби – факт, свидетелстващ за съществуването на отоплителна система. По цялата дължина на сградата е разположено продълговато пространство, отворено на север посредством колонада. Този колонен портик придава на сградата представителен архитектурен образ.

В сектора със стопанските помещения са открити следи, които за пореден път дават основание да се счита, че различните видове инсталационни системи не са били непознати за строителите и майсторите във Филипопол. В дебелината на зидовете на ограждащите стени са открити вертикални глинени тръби, служели за по-добра циркулация на въздуха в помещението.

Археолозите предполагат, че Резиденцията (след известни преустройства) е съществувала до VI в.





View Античният Филипопол in a larger map