Сградата е представител на перистилните жилищни сгради, характерни за античната гръцка архитектура, които запазват своето значение и място в периода на Римската империя, особено по земите на нейните провинции.

Перистилният двор с басейн в средата е център в плановата композиция на жилището. Той е оформен от колонада, която обикаля от всичките му страни. В южната част са открити помещения, които най-вероятно са били стопански. В северната част, обаче, има няколко последователни помещения, последното от които е с настилка от мозайка.

Мозайката представлява правоъгълно поле, разделено на три части. Двете странични пана са правоъгълни и са покрити с черно-бели геометрични фигури. Централното пано е квадратно и в центъра му е представен мита за Нарцис. Етюдът със самовлюбения младеж е изработен от малки, достигащи до 3мм цветни мозаечни блокчета, наричани тесери. В четирите ъгъла има изобразени делфини. Начинът на изпълнение на мозайката дава основание за датиране на сградата в периода на най-голям разцвет на Филипопол – началото на III в.

Мозайката с мита за Нарцис е експонирана в Регионален Археологически Музей - Пловдив.