В резултат на двегодишни археологически разкопки (1973-1974) на пл. „19 Ноември” в Пловдив се разкри част от амфитеатъра на Филипопол – една от най-значителните обществени сгради на античния град през римската епоха. Във връзка с експониране на паметника, през 1977 г., останки се доразкриха и по ул. „Лейди Страндфорт”.
Археологическите разкрития показват амфитеатрално наредените мраморни седалки за зрителите (кавея), площ от арената и подземния коридор, характерен за архитектурния план на този вид обществени сгради през римската епоха, предназначени преди всичко за зрелища.
Сред амфитеатралните редове се намира засводен вход, който свързва арената с подземен коридор. Пред арената входът се е затварял с двукрила врата чрез залостване. Подземният коридор се оформя под петия ред седалки и продължава без прекъсване извън тях, вкопан в естествения терен. Това подземие има солиден под от плочи, снабден с канал. Арената е с трислоен под, който лежи върху естествения скалист терен на дълбочина 7,2 м. В пода минава канализация, която се свързва с канала на подземието.
ст. н. с. Лилия Ботушарова – първи археолог-проучвател на обекта (1973-1977)
През 1977 на площад „Джумая” е реализиран проектът на арх. Л. Велчева за експониране на разкритата част от Античния стадион и се провежда първата консервация от арх. В. Коларова. Между съвременното и античното ниво е разположено кафе с тераса, отворена към сфендоната на стадиона. Реализацията на този проект има значението на първи професионален опит за опазване и представяне на разкритите археологически ценности.